Концертен комплекс „България“ е част от построената в периода 1935-1937 година многофункционална сграда в центъра на град София.
Архитектурният комплекс „България“, включващ концертна зала, хотел, ресторант и сладкарница, е възникнал като идея на Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество, което през 1932 година избира чрез конкурс проекта на архитектите Станчо Белковски и Иван Данчов.
Разположената на три улици сграда („Цар Освободител“, „Георги Бенковски“ и „Аксаков“) се смята за пример за модернизма в периода между Първата и Втората световна война, със смели решения, включващи потъващи столове в концертната зала, подвижен прозрачен покрив над ресторанта и падащи витрини на сладкарницата.
Концертната зала е имала 1470 седящи места, разположени на три нива – партер, първи и втори балкон. За постигането на извънредно добрата акустика тя е била със специална облицовка, съобразена с изискванията на Херцовия институт за акустични изследвания в Берлин. Едно от големите постижения е било и монтирането на първия концертен орган у нас от немската фирма Зауер. Със своите 4 мануала, 72 регистъра и 6000 тръби този орган си остава и до днес най-големия на Балканския полуостров.
Откриването на комплекс „България“ е било на 9 октомври 1937 година с празничен концерт на Академичния симфоничен оркестър. Диригент е бил Цанко Цанков, а солисти – френският органист Жозеф Боне и известните български музиканти Люба Енчева, Димитър Ненов и Панчо Владигеров. Програмата е включвала произведения от Йохан Себастиан Бах, Георг Фридрих Хендел, Петко Стайнов и Панчо Владигеров, който специално за откриването на новата зала написва една от най-популярните си творби – Концерт за пиано и оркестър №3.
По време на бомбардировките на 24 май 1944 година залата е разрушена, а органът и двата концертни рояла Стейнуей са безвъзвратно унищожени.
През 1949 година концертният комплекс „България“ е частично възстановен и се превръща в дом на оркестъра, свирил на откриването дванадесет години по-рано и познат днес като Софийска филхармония. В следващите 25 години залата придобива все по-голяма популярност сред хората на изкуството, а през 1974 година бива възстановена и камерната зала. През същата година немската фирма Шуке инсталира в зала „България“ нов концертен орган с 3 мануала и 55 регистъра, който е най-големият съществуващ днес у нас.
През 1978 година архитектурният комплекс „България“ е обявен за паметник на културата от национално значение.
Концертният комплекс със своите зали се превръща в своеобразен център на класическата музика в България, в него гостуват всички изявени български музиканти, както и някои от най-големите изпълнители на 20 век в световен мащаб.
До 1989 година в зала „България“ се провежда на всеки четири години национален преглед, в който вземат участие всички държавни симфонични оркестри в страната.
През първите години на 21 век концертният комплекс запазва своето извънредно важно значение за културния живот в България. Освен дом на Софийската филхармония и сцена за изява на различни състави от столицата и страната, в него се помещава и Националната нототека. Комплексът е съставен от голяма зала, разполагаща с 1187 седящи места, камерна зала с 216 места, мраморна зала – Студио Музика – с 50 места, звукозаписно студио, а от 2004 година и с художествена галерия, в която днес могат да се видят изложби на големи български художници и фотографи. Всички зали са оборудвани с концертни рояли Стейнуей, като освен тях, комплексът притежава инструменти на фирмите Бьозендорфер и Блютнер.