ИСТОРИЯ НА СОФИЙСКА ОПЕРА
През 1890 трима български музиканти Драгомир Казаков, Иван Славков и Ангел Букорещлиев организират първата оперна трупа в България като отделение на "Столичната драматично-оперна трупа". Спектаклите - 12 цели опери и откъси от 11 опери, с участието на българи, чехи и италианци в съпровод на пиано, на Гвардейския оркестър, оркестъра на Шести пехотен полк и хора на Италианското певческо дружество се приемат с неочакван успех.
През май 1891 драматичното отделение се обособява като отделна трупа "Сълза и смях", а оперното - като Столична българска опера. Поради финансови затруднения и липса на държавна поддръжка на 1 октомври 1892 с указ се обявява разформироването на трупата.
В началото на 20 век постепенно отново се пробужда интересът и се подготвя обществеността за създаване на опера в София. Статията на Петко Наумов "Опера" слага началото на една продължителна борба "за" и "против" българската опера. Пророчески звучат думите му във в. "Ден" /1908/ - "Повече самоувереност, господа песимисти, повече уважение към музикалните дейци, посветили се всецяло на едно дело, което ще бъде гордост на България".
Най-после привържениците на оперното изкуство взимат връх. На 18 октомври 1908 "Българската оперна дружба" изнася първото си пробно представление - откъси от "Фауст" на Гуно и "Трубадур" от Верди. Фирмата "Оперна дружба" е регистрирана официално на имената на Драгомир Казаков, Константин Михайлов-Стоян, Иван Вульпе, Димитър Попиванов и Стоян Николов. Освен тях в трупата участват и Златка Куртева, Богдана Гюзелева-Вульпе, Мара Василева, Олга Орлова, Дойчинка Коларова, Желю Минчев, Панайот Димитров, диригентите Хенрих Визнер, Алоис Мацак, Тодор Хаджиев, хормайсторите Добри Христов и Константин Рамаданов. От края на 1908 започва формирането на щатен хор.
На 5 юни 1909 е представена първата постановка на цяла опера - "Палячи" от Леонкавало. Наред с произведения от световната оперна класика се играят и първите български оперни творби - "Сиромахкиня" от Емануил Манолов, "Камен и Цена" от Иван Иванов и Вацлав Кауцки, "Борислав" от Маестро Георги Атанасов и "Тахир Беговица" от Димитър Хаджигеоргиев.
ИСТОРИЯ НА СОФИЙСКА ОПЕРА
Първата балетна трупа у нас е с близо 90-годишна история. Толкова години са изминали от първия балетен спектакъл в България, който се смята и за начало на балета на Софийската опера. За този по-малко от век артистите, посветили се на това изкуство у нас, са записали постижения, с каквито могат да се похвалят само най-големите в танца. Освен съвременния репертоар, трупата поддържа респектиращо портфолио от близо 30 класически заглавия, смятани за най-трудни и от финансова, и от творческа гледна точка. Сред тях са «Лешникотрошачката», «Лебедово езеро», «Жизел», «Дон Кихот», «Баядерка», «Копелия», «Спящата красавица», «Ромео и Жулиета», «Дамата с камелиите», «Шехеразада», «Зорба гъркът», «Кармен», «Рапсодия в синьо», «Силфида», «Пепеляшка» и др. По този показател балетът от София може да бъде сравняван с водещи театри като Болшой, Мариински, Гранд Опера, Ковънт Гардън.
Възпитаници на българската школа днес са на водещи позиции в най-големите световни трупи. Похвали за постиженията на родни балетисти идват от всички точки на земното кълбо. Трупата си сътрудничи постоянно с водещи чуждестранни хореографи и постановчици. Имена като Юрий Григорович, неговият възпитаник Сергей Бобров, Даяна Уайт, Киплинг Хюстън, Ирене Шнайдер, Соня Алонсо, Павел Сталински, Катрин Поузин, Катрин Бенетс, работили с най-прочутите артисти, сравняват българските прими и премиер солисти с най-големите, всеобщо признати имена на танца.
В репертоара на трупата са балети с чужди постановчици като „Антигона“, „Електра“ – С. Бобров, много заглавия на Джордж Баланчин, „Шехеразада“, „Степинг Стоунс“ – Катрин Поузин, „Концертът“ – Дж. Робинс, „По средата леко издигнат“ – У. Форсайт, „Зорба гъркът“ – Л. Масине, „Дамата с камелиите“ – Ирене Шнайдер и др.