Северен парк

Един от по-малко известните паркове в София, Северният парк, беше в значителна степен занемарен след социализма, но през 2014-2015 година претърпя мащабна реконструкция. Началната част на парка сега е облагородена с множество цветя, езеро, детски площадки, пейки и е непрекъснато поддържана.

Площадката за най-малките, до 3 години, е разположена в дъното на изкуствено езеро – това предотвратява неоторизирано излизане, което е отлична идея според мен. Катерушките са с морска тематика – медузи, лодки, подводници.

За по-големите деца, от 3 до 12 години, е изградена площадка с летищна тематика, наречена "Летище Надежда", с терминали, самолети, пързалки, люлки и други летищни аксесоари.

Вижте най-дългата пързалка по склон, която съм виждала – и то червена. Миналия път ме беше срам да се пусна, но този път ще си взема по-здрави панталони.

Голямата гордост на парка, при създаването му, е уникалният за София слънчев часовник, който продължава да работи и днес.

Паркът е огромен – на различни места има разнообразни катерушки, по-нови и по-стари, фитнес съоръжения и оградено футболно игрище.

Пресъхналият канал беше наскоро обновен с места за игра и нови мостчета в весели цветове.

За тези, които предпочитат не толкова подредени пространства, голяма част от парка е в полуизоставено състояние, което придава див вид. Огромни дървета образуват направо гора. За любителите на археологията, на някои места могат да се намерят останки от предишния блясък на парка – соц паркови артефакти като стари пейки, интересни настилки, полуприкрити под тревата, и катерушки от нашата младост, изоставени в някой храсталак.

Паркът е изграден през 60-70-те години на миналия век върху обработваеми земи на село Връбница. Къщата на едрия земевладелец и основател на село Връбница се намира в началото на парка, до електростанцията (сега дом на неговите потомци – архитектите от семейството Лозанови, родители на доц. Георги Лозанов).

В началото на парка има няколко заведения, сергии и малък паркинг за автомобили.