В центъра на София, приютена в стар квартал, се намира сградата, която мнозина наричат “родната къща на Борис Христов”. И макар, че големият артист е роден в Пловдив, не са далеч от истината. В строежа на тази къща семейството на Райна и Кирил Христови влагат разбирането си за красота и за дом, в който всеки член от семейството има своята автономност и същевременно е приобщен към общите стремления
Ветрилото към отделните стаи се разгръща от хола - пространството, в което има място за всички. Отворят ли вратите си, отделните кътове влизат в диалог помежду си. Къщата е строена с майчинския усет за уют и същевременно със замаха на артист, отворен към околния свят. В нея има зидани печки, които кътат топлината в керемичните си орнаменти, а стените са опасани от прозорци-очи към различни посоки. Този дом някога е бил средище на приятели, влюбени в музиката, а дворът – малката сцена за спектаклите на децата от квартала.
От този дом Борис Христов поема през 1942 година към голямата си оперна мечта. На 18 май, точно на рождения си ден, заминава за Италия. Оттук нататък му предстоят уроците при Рикардо Страчари, пленичеството по време на войната, бедняшкият живот, изпълнен с перипетии и борба. Не за оцеляване, а за сбъдване на творчески цели. Следват първите изяви на сцената и щастливата съдбоносна среща.
Франка де Рензис Христов е жената, която става опора на артистичното извисяване на Борис Христов. С нейната подкрепа и одобрение Борис Христов превръща вилата си в Рим на улица “Мадона ди Кампилио” в Академия – център за усъвършенстване на младите таланти в различни изкуства.
Подобна е волята и при даряването на къщата на ул. “Цар Самуил” 43 в София.
Тя е определена да съхранява колекция от реликви, свързани с творческия път на Борис Христов и същевременно да бъде живо средище на културния живот.