За събитието
Най-новият изцяло български детски мюзикъл, специално създаден за трупата на Музикалния театър, е вдъхновен от едноименната популярна песничка „Зайченцето бяло“. Написана през 1946 г. от Леда Милева и Петър Ступел, тази най-нежна, и същевременно драматична и любовна по съдържание песен, се превръща в любима творба за поколения български деца и техните родители.
Мюзикълът „Зайченцето бяло“ е съвременно детско произведение от най-висока музикална и драматургична класа, създаден от композитора Румен Бояджиев-син и либретиста Венелин Методиев. Този млад и успешен творчески тандем е автор и на коледната детска оперета „Малката кибритопродавачка“ (2012), който можем да видим отново на сцената на Музикалния театър. Като реверанс към авторите на обичаната песен „Зайченцето бяло“ в спектакъла са включени не само перипетиите на познатите ни горски обитателите, но и на нейните създатели – Леда Милева и Петър Ступел, превърнати в симпатични персонажи.
В познатия на всички ни сюжет за едно зайче, при това юначе, за една сърничка, а и за щуреца и неговата булка, е вплетена най-вълнуващата, но и неразкрита история, за раждането на едно емблематично произведение – песничката „Зайченцето бяло“. Там в близката горичка, докато слънцето се е скрило, а зайченцето е закъсняло, една Леда-поетеса и нейният Петьо сътворят пред очите ни музикалното чудо „Зайченцето бяло“.
„Едно от нещата, които никога няма да спрат да ме вълнуват и все по-често тревожат, е липсата на памет. Памет към онези преди нас, създали хармонични, красиви, приказни вселени. Вървейки през живота, не бива да забравяме, че този свят е съществувал много преди нас. Но творчеството на талантливите хора остава непреходно.“ – споделя либретистът Венелин Методиев, воден от идеята, че най-достоверният начин да се съпротивляваме на тревожността на ежедневието е изкуството.
Такава е и амбицията на професионалната и сърцата трупа на Музикалния театър – да възвърне любовта към музиката и театъра, към вдъхновението, като ни разкажат не само познатата на всички нас история за Зайченцето бяло, но и за онзи трепетен момент по създаването на едно велико произведение. Уверени сме, че всеки, който чуе прекрасните, мелодични и жизнелюбиви песни, създадени от Румен Бояджиев-син, изпълнени от артистите на театъра, под съпровода на „живо“ пиано, ще ги за пее. Роди се българска творба, достойна да се превърне в хит!
А как се създава едно такова музикално произведение, при това за най-истинската, но и най-безмилостна публика – детската? „Една сутрин седнах на работната маса с пианото и се зачетох в стиховете, определени за музика – разказва композиторът Румен Бояджиев-син. Мелодиите потекоха и аз я написах за два дни върху една архивна нотна тетрадка, като особено внимание обърнах на вариациите по темата на големия Петър Ступел, когото съм обичал винаги много и уважението ми към този неповторим автор стои във всяка нота и във всеки такт от това произведение.“
И както всяко дете се пита, а поука има ли – ето какво разказва режисьорът Александър Мутафчийски: „Мюзикълът засяга вечната тема за доброто, което се явява ключът към сърцето на всяко човешко същество. Добрина е, когато те е грижа за другите, когато подадеш ръка на човек в нужда. Тази протегната ръка и подкрепящо рамо на приятел запалват светлинката, която ти осветява пъта за изход от трудностите и несгодите в живота. Светулката казва на изпадналия в отчаяние Зайо: „На добрите винаги има кой да помогне!“ Доброто съществува в нашия живот и има смисъл само тогава, когато и ние сме добри. Звучи като проста истина, но понякога, за да я открием, се нуждаем от някаква специална искра, която да запали нашите сетива и да ги насочи към истината.“
И така, в един приказно слънчев ден приятелите Леда и Петьо отиват на любимата си полянка да починат сред тишина и спокойствие, но за кратко. Само след миг същата тази полянка се изпълва с шума и веселието на колоритните, но и забавни Зайо, Сърничка, Светулка и Щурчо. Как ще завърши всичко това? Дали на тази метафорично разгърната книга на сцената, върху която Леда-поетеса пише първия си знаменит стих, а Петьо-музиканта с вълнение добавя своята музика, няма да се появят ей така, магически, нотите на вечната българска песен „Зайченцето бяло“?
Тази най-нова и най-българска творба очаква своята публика, защото „На добрите винаги има кой да помогне! Щом сме двама – страшно няма“
След всеки спектакъл публиката има възможност да се срещне с любимите актьори и създателите на спектакъла.