Венецианският търговец

Венецианският търговец

от Уилям Шекспир

проект за глобализацията, идентичностите и културните войни

Версия 1 - Сефарадска

Превод:

Александър Шурбанов

Превод на откъси от английски на юдео-испански:

Дейзи Брейвърман

Превод на откъси от английски на арабски:

Халил Мутран

Превод на откъси от английски на арагонски:

Даби Лаигера

В спектакъла се използват текстове от Гай Валерий Катул, Гуидо Кавалканти, Пиер дьо Ронсар, Едмънд Спенсър и Хайнрих Хайне, както и откъси от пиесата в превод на френски от Франсоа Пиер Гийом Гизо, на немски от Аугуст Вилхем фон Шлегел и на италиански от Карло Рускони.

Концепция, сценична версия и постановка:

Явор Гърдев

Сценография:

Никола Тороманов

Костюмография:

Свила Величкова

Музика:

Калин Николов

Вокали:

Деница Серафим

Сценично движение:

Андреа Гаврилиу

Сценична графика и видеография:

Владислав Илиев

Светлинен дизайн:

Иля Пашнин

Aсистент-режисьор:

Люба Тодорова

Консултант:

Бойка Соколова (European Shakespeare Research Association)

Консултант:

Дария Лазаренко (European Shakespeare Research Association и Украински Шекспиров център)

Драматург:

Мира Тодорова

Фотограф:

Яна Лозева

AR филтър:

Михаил Илиев

Помощник-режисьор:

Елена Костова, Меглена Димитрова

Графичен дизайн:

Николай Димитров NAD, Янина Петрова

Видео-трейлър:

Стефан Здравески

Консултант по арабски език:

Хайри Хамдан

Консултант и превод на откъс на шотландски език:

Ронан Патерсън

Консултант и превод на откъс на латински език:

Димитър Драгнев

ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА И ИЗПЪЛНИТЕЛИ

ДОЖЪТ НА ВЕНЕЦИЯ – Владимир Пенев
АНТОНИО – Павел Иванов
ШАЙЛОК – Самуел Финци
БАСАНИО – Александър Тонев
ПОРЦИЯ – Радина Кърджилова
ГРАЦИАНО – Пламен Димов
НЕРИСА – Каталин Старейшинска
ЛОРЕНЦО – Ненчо Костов
ДЖЕСИКА – Кремена Деянова
САЛЕРИО – Калоян Трифонов
СОЛАНИО – Асен Данков
БЕЛАРИО – Стелиан Радев
БАЛТАЗАР – Явор Вълканов
ТУБАЛ – Стефан Къшев
ЛАНСЕЛОТ ГОБО – Павлин Петрунов
МАРОКАНСКИЯТ ПРИНЦ – Зафир Раджаб
АРАГОНСКИЯТ ПРИНЦ – Александър Кънев

НА ВИДЕО-ЗАПИС:

НЕАПОЛИТАНСКИЯТ ПРИНЦ – Кире Гьоревски
ГОСПОДИН ГРАФЪТ – Борислав Димитров-Бобо
МОСЮ БОН – Юлиян Табаков
БАРОН ФОКЪНБРИДЖ – Димитър Николов
ШОТЛАНДСКИЯТ БЛАГОРОДНИК – Хенри Ескелинен
ПЛЕМЕННИКЪТ НА САКСОНСКИЯ ХЕРЦОГ – Константин Станчев

ПОЕТИЧЕСКИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ, ИЗПОЛЗВАНИ В ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО:

Сонет VII от Гуидо Кавалканти
Превод на английски от Езра Паунд
Превод на български от Александър Шурбанов

Стихотворение номер 75 от Гай Валерий Катул
Превод на английски от A. S. Kline
Превод на български от Димитър Драгнев

Сонет XVII „Рози“ от Пиер дьо Ронсар
Превод на английски от Андрю Ланг
Превод на български от Александър Шурбанов

Сонет XXX „Аморети“ от Едмънд Спенсър
Превод на български от Александър Шурбанов

Сонет от Ронан Патерсън
Превод на английски от Ронан Патерсън
Превод на български от Александър Шурбанов

Сонет LIV от Хайнрих Хайне
Превод на английски от Eмма Лазарус
Превод на български от Александър Шурбанов

Благодарности на Кирилка Ставрева, Анхел-Луис Пуханте, Симеон Евстатиев, Жозеф Бенатов, Алесандро Массачи, Дени Бойе

Пиесата „Венецианският търговец“ от Уилям Шекспир е писана в края на 16 век – 1596/97 година. За първи път тя е публикувана през 1600 г. в quarto edition (специален формат издание), а през 1623 г., седем години след смъртта на автора, попада в т. нар. от изследователите Първо Фолио – колекция от 36 шекспирови пиеси. Въпреки че жанрово „Венецианският търговец“ е определена от автора си като комедия – и тя определено споделя жанрови похвати на другите му романтични комедии – текстът съдържа драматични елементи и носи трагичен потенциал – като сюжет, персонажи, взаимоотношения, като социо-културни, политически, икономически, личностни и общностни проблеми.

„Венецианският търговец“ е загадка, която сякаш избягва всякакъв вид дефинитивно говорене. Макар че изглежда завършва добре (според жанра си!), пиесата се занимава с много сериозни и изглежда (поне до днес) нерешими проблеми на религиозната и етническа дискриминация, икономическата власт, културните различия, отношенията между половете и пр., които имат особено остър резонанс в съвременния свят на разделения, неравенства и конфликти на толкова много нива.

Шекспир се интересува от двусмислията и от странната граница, където доброто и злото, радостта и скръбта преливат в своите противоположности. Това е може би най-ранната пиеса, в която драматургът се занимава с противоречията, които се превеждат в несъответствия и напрежения между ирационалните емоционални импулси и социалната рационалност, изразена чрез закона.

Има многобройни смислови перспективи, през които може да се чете тази изключително богата на идеи и значения пиеса, смятана от изследователите за една от най-съвременните му. Новият превод е осъществен специално за спектакъла на Явор Гърдев от проф. Александър Шурбанов. Той е и в основата на интерпретация, насочваща вниманието към враждите, възникващи на базата на културни, етнически, идеологически и пр. различия в глобализиращия се свят. За този първи вариант на проекта, условно наречен „сефарадски“, са осъществени преводи и адаптации на определени сцени и откъси от английския оригинал на юдео-испански (ладино), на арагонски, на арабски, на шотландски и на латински. В представлението режисьорът използва също и кратки текстове от Гай Валерий Катул, Гуидо Кавалканти, Пиер дьо Ронсар, Едмънд Спенсър и Хайнрих Хайне.

В историята на Народния театър има 4 представления по „Венецианският търговец“ – спектаклите на Йозеф Шмаха от 1906 г., на Иван Попов от 1911 г. (възстановка на постановката на Шмаха), на Хрисан Цанков от 1938 г. и на Здравко Митков от 1992 г.

„Във „Венецианският търговец“ като че ли връзките между хората са движени по-скоро от страсти, необясними, неясни, „неразумни“ инстинкти, усещания, емоции, пред-разсъдъци – расови, етнически, сексуални и пр., а между хората и света – от необяснимата съдба, неясни предчувствия и интуиции. Много е важен мотивът за връзката, обвързаността, bond-а (на английски bond има смисъла едновременно на „връзка“ и „лихва“) и условията, които вървят с това, както в смисъл на фамилна и емоционална обвързаност, така и на задлъжнялост, ангажимент към някого/нещо – едновременно в позитивен и негативен смисъл, които често се преплитат. Любовта и приятелството носят и негативната свързаност на ревността, съревнованието, емоционалните манипулации, включително и буквално смъртоносно задлъжняване. Светът и човешките действия не са подчинени на реда, контрола и закона, които биха уреждали „справедливо“ разрешение на проблемите. Той е по-скоро поле на обвързаности, които винаги се изплъзват от контрола на разума. Емоцията и неразумното надвиват закона и разумното, и в този смисъл драматизмът никога не може да бъде уталожен.“

Мира Тодорова

Играчка-плачка

природен плам, доброжелателно зло и глобални културни конфликти

В настоящата сценична интерпретация на „Венецианският търговец“ фокусирам вниманието си върху скритите сюжети, които могат да се открият в Шекспировия текст. Тези сюжети се развиват под повърхността на културните, идентификационните и конфесионалните конфликти в пиесата, но са незаобиколими при осмислянето ѝ днес.

Скритите сюжети се опират на първични страсти, интуиции и предразположения на героите. Страсти, които не възникват на идеологическа база, а по-скоро биват вторично осмисляни и оправдавани от героите, едва след като вече са се проявили.

Подобно на отворените търговски общества на ранната модерност, сред които едно от най-процъфтяващите е венецианското, съвременното глобализиращо се общество също изобилства на конфликти, които не могат да бъдат обяснени с доктринални, етнически и полови идентификации, а изглеждат като резултат от предшестващ всякакви идентификации „природен плам“*.

„Природният плам“ е предразположение, което може да се прояви в непосредствено органично привличане или отблъскване между един и друг индивид. Понякога се случва привличането да е неустоимо страстно, а отблъскването нетърпимо болезнено. Привличането и отблъскването могат да бъдат изпитвани съвсем спонтанно и без идеологически причини, но да тормозят изпитващите ги и ефективно да ги тласкат към вторични идеологически идентификации и групирания в идейни общности, които да им съобщават „причините“ за страстите им и да подреждат разказа за тези страсти в причинно-следствен ред.

Такива вторични идеологически подредби обаче изобщо не имунизират въпросните индивиди срещу повторни прояви на същите страсти, а обикновено посочват външен враг, в агресията към когото да се отведе нестихващото вътрешно „природно“ напрежение.

Заради това циклично проявяващо се страстно напрежение спомените за ужасите на отминали войни не представляват нито гаранция, нито превенция срещу случването на нови войни, както и изучаването на Кристалната нощ в училище не представлява гаранция срещу случването на бъдещи погроми.

Напротив, изучаващите погромите с цел да си вземат поука от историята, могат скоро сами да се окажат причинители на погроми без дори да си дават сметка за това. Даже и да са чувствителни, нежни и раними, те могат да се изкушат „невинно“ да побезчинстват. Спонтанното им вдъхновение може да ги вкара в наглед невинен подигравателен пърформанс, който необратимо да ги натика в клоаката на бъдещи непреодолими угризения и срам. Макар добросърдечни и незлобливи, те могат неусетно да се превърнат в агенти на доброжелателното зло, което уж ги удържа в позиция на морално превъзходство, но бавно започва да ги дави в миазмите на личното нещастие.

Затова в настоящия прочит на тази полифонична пиеса най-силен акцент се старая да поставя на спонтанните събития, като отделя особено внимание на странните случаи, на импулсивните парадокси в поведението на персонажите и на внезапната противоречивост в проявите на страсти.

Интересуват ме еманципираните дъщери, които все пак тайно се надяват собственият им свободен избор мистически да съвпадне с волята на бащите им.

Интересуват ме самопожертвователните, настояващи да умрат за приятелите си без да има особена нужда от подобна жертва.

Интересуват ме чистосърдечните, принудени внезапно да съзреят поради непосилна отговорност, стоварила се върху главите им като гръм от ясно небе.

Интересуват ме солидарнитe, готови да рискуват собственото си щастие под хазартното условие то да зависи от нечие чуждо.

Интересуват ме лихварите, склонни да опростят лихвите на длъжниците си, за да получат от тях признание на човешкото си достойнство.

Интересуват ме носталгиците, които вечер си шепнат с близките на родните си езици, докато денем усърдно продължават да строят глобалното Вавилонско стълпотворение.

Интересуват ме простодушно заигралите се, чиито погледи помръкват в процеса на осъзнаване, че играта им се превръща в играчка-плачка.

* С „природен плам“ проф. Александър Шурбанов превежда Шекспировия израз "hot temper“ от прочутата реплика на Порция от „Венецианският търговец”: "The brain may devise laws for the blood, but a hot temper leaps o’er a cold decree.” /„Умът може да предписва на кръвта закони, но природният плам прекрачва тези закони.“

Явор Гърдев

Спектакълът е със субтитри на английски език.

*Спектакълът НЕ е подходящ за хора с фоточувствителна епилепсия.

Премиера: 12 и 13 май 2024 г.

OТЗИВИ И ИНТЕРВЮТА:

Самуел Финци: Завръщането е спирка по пътя – пристигане и заминаване – bTV, 16.06.2024 г.

„Венецианският търговец“ - непреходен във времето (Едно забележително изключение на театралната сцена) – Мениджър, 29.05.2024 г.

„Венецианският търговец“ в Народния – спира дъха, предизвиква разума – Обаче, 23.05.2024 г.

Радина Кърджилова говори с ухажорите си на арабски и арагонски във „Венецианският търговец“ – 24 часа, 22.05.2024 г.

Самуел Финци сам във Вавилонската кула на „Венецианският търговец“ – СЕГА, 19.05.2024 г.

„Венецианският търговец“– езици за разруха, езици за съзидание – Art Portal News, 14.05.2024 г.