За събитието
ВЕЛИКДЕНСКО ВИНО
или
Обвинения срещу свещенодякон Игнатий Левски и ловешките труженици, отправени от Кръстьо Тотев Никифоров в Долнокрайската черква „Света Богородица“
от Константин Илиев
ПОСТАНОВКА:
Явор Гърдев
СЦЕНОГРАФИЯ:
Павел Койчев
КОСТЮМОГРАФИЯ:
Свила Величкова
МУЗИКА:
Калин Николов
ВОКАЛИ:
Владимир Пенев и студенти от класа на проф. Пенко Господинов от НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“
„Повечето пиеси на Константин Илиев избягват клопките и лесното балансиране на ръба на позволеното, а онези, които се докосват до същностни за българската култура нагласи и ценности, до драматичното проблематизиране на българската рефлексия на най-важните събития както в българската история, така и в тази на ХХ век, ще останат сред най-доброто, създадено изобщо в българската драматургия: „Великденско вино“ и „Нирвана“ са само най-налагащите се имена“, пише преди години проф. Виолета Дечева. Но думите ѝ остават актуални и днес, когато за втори път на сцената на Народния театър ще видим постановка на пиесата „Великденско вино“ от Константин Илиев.
Пиеса, превърнала се в обичана, съкровена класика, обиколила с невероятен успех сцените на българските театри.
През 1993 г. режисьорът Иван Добчев я поставя в НТ с незабравимия Велко Кънев в ролята на поп Кръстьо Никифоров и Цветан Алексиев в ролята на Гечо Немия. По повод 150-тата годишнина от обесването на Васил Левски с величествената задача да възкреси във въображението ни образа на Апостола се заема режисьорът Явор Гърдев. И как другояче, ако не с „Великденско вино“ на Константин Илиев. В ролята на поп Кръстьо е Владимир Пенев, а Павлин Петрунов играе Гечо Немия.
ОТРОВА В ПРИЧАСТИЕТО или ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА АПОСТОЛА
В неделя на Великден 1880 година, час преди обед, Поп Кръстьо идва в църквата си да отслужи литургията за Второ Възкресение. Светите дарове от Пасхалната служба предната нощ са останали непотребени — никой от ловешкото паство не е дошъл в църквата на заподозрения в предателството на Васил Левски свещеник.
Поп Кръстьо в разрез с канона, но от пастирска грижа и с надежда за помирение с ловчанлии, е запазил комката в потира непотребена, за да може да причести някой мирянин през деня. Църквата обаче и днес остава празна. Явно никой не желае да се причестява от ръката на Поп Кръстьо. Между свещеника и ловешкото паство е зейнала пропаст и изглежда той сам ще трябва да потреби светото причастие, което макар и със закъснение, е длъжен да направи.
Пристъпвайки към потира обаче, Поп Кръстьо се сеща, че според устава на Вътрешната революционна организация, на която сам е бил член преди Освобождението, предателството се наказва със смърт. Възможно ли е бившите ловешки комитаджии да стигнат дотам, че да сипят отрова в причастието, докато не е било пред очите му? Затова ли никой не идва да се причестява с тази комка? Защото е отровена? И чия ръка би дръзнала да посее смърт чрез оскверняване на свещените дарове — плътта и кръвта Христови?
Наоколо се навърта единствен Гечо Немия — лудият клисар, който ще бъде поставен на изпитание от поп Кръстьо чрез страстна обвинителна реч срещу деянията на Апостола на свободата.
Преди да отбележим 150-тата годишнина от обесването на основателя на Вътрешната революционна организация – Васил Иванов Кунчев, имаме случай да възкресим присъствието на Левски във въображението си. От три години насам екипът на настоящия спектакъл, облегнат на солидните плещи на двамата си доайени – драматурга Константин Илиев и художника Павел Койчев, бавно и търпеливо очакваше възможността за среща с възкресеното в думите на Поп Кръстьо присъствие на Апостола. Именно в град София, където преди век и половина бе вдигнато бесилото, именно на улица „Дякон Игнатий“, ежедневно напомняща ни с името си кого сме изгубили на това бесило, ще чуем отново обвиненията на поп Кръстьо Тотев Никифоров към единствения неоспорим български герой. С пронизващите думи на Константин Илиев и сред образите на Павел Койчев ще потънем в споделената болка и радост от онова тихо, мъдро, дълбоко и истинско родолюбие, на което все още са способни творци като тях двамата. Дори във време, когато лицата на светците висят по прасците.
Явор Гърдев
Награда ИКАР 2023 за водеща мъжка роля за Владимир Пенев за ролята на Поп Кръстьо
Награда АСКЕЕР 2023 за водеща мъжка роля за Владимир Пенев за ролята на Поп Кръстьо
Награда за мъжка роля от Националния фестивал на малките театрални форми във Враца
Награда за ярки постижения в областта на културата за 2023 г. на дирекция „Култура“ на Столична община в област „Театър“ за Владимир Пенев за ролята на Поп Кръстьо
ВТОРИ АСИСТЕНТ-РЕЖИСЬОР:
Боряна Митева, Ирина Иванова и Ивета Иванова
ДРАМАТУРГ НА постановката:
Мирела Иванова
ХУДОЖНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛ:
Теодор Нанев
ХУДОЖНИК И ФОТОГРАФ НА ПЛАКАТА:
Стефан Н. Щерев
ХУДОЖНИК НА ПРОГРАМАТА:
Янина Петрова
ФОТОГРАФ:
Стефан Н. Щерев
ТРЕЙЛЪР:
Стефан Н. Щерев
Премиера: 30 ноември и 1 декември 2022 г.
ПОСВЕЩАВА СЕ НА 150-годишнината ОТ ОБЕСВАНЕТО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ