Мизантроп

Автор: Жан-Батист Молиер
Превод: Стефан Петров
Сценична адаптация и постановка: Красимир Спасов
Сценография: Красимир Вълканов
Костюми: Мария Диманова
Музикална среда: Сашо Младенов
Участват: Гергана Данданова, Владимир Матеев, Георги Кадурин, Стефка Янорова, Милен Миланов, Стойко Пеев, Луизабел Николова, Васил Дуев-Тайг, Калин Иванов
Копнежи, несъгласие, приятелство и предателство, любов и нелюбов…
Хора, фалшиво имитиращи чувства и сърдечност…
Кой не се е разочаровал от всичко това?
“Мизантроп” е една от най-известните и най-често поставяни комедии на големия френски комедиограф Жан-Батист Молиер. Пиесата е представена за първи път на 4 юни 1666 г. на сцената на Пале Роял в Париж. Главната роля изпълнява самият Молиер. Трупата изиграва 34 последователни представления, а до края на царуването на Людовик ХІV пиесата е поставена 199 пъти. Този факт нагледно показва, че още при появата си мрачният Мизантроп на Молиер е докоснал важни проблеми на времето, човека и морала.
В пиесата „Мизантроп” става дума за взаимоотношения и ситуации, в които всички сме попадали и сме претърпявали поражения. В нея се изобличават с толкова блясък и страст себелюбието, ласкателството и двуличието, че през годините тя получава изключителен отзвук и слава, а днес звучи по-актуално от всякога.
Главният герой Алцест се превръща в една от най-сложните и привлекателни за актьорите роли в класическия театър. Той е най-сериозният, най-благородният, най-възвишеният комедиен образ, в който смешното се пресича със смелостта и добродетелта.
Несъмнено в Алцест (Владимир Матеев) са скрити песимистичните размисли на автора за човека и света, но Молиер успява да издигне неговите дилеми до общочовешко значение, белязано от трагизъм. Трагизмът на неумолимия критик, влюбен в жената, която би трябвало най-много да презира – кокетката Селимена (Гергана Данданова), манипулаторка и лицемерка. Влюбен в жена, която лесно засвидетелства благосклонност към всеки обожател, колкото да се възползва от положението му, Алцест се примирява с нрава на любимата си, въпреки нежеланието му. В този свят на явно задкулисие, фалшива страст и излъгани сърца, изгнанието е единствената форма на утеха. Вътре или извън себе си.
В сценичния вариант на "Мизантроп" ще проследим седем дни от живота на младия Алцест с изместаване на времето. Вече сме в 1833 година, в епохата на романтизма. Викор Юго гръмогласно, в типичния си стил, е обявил това в специален манифест, а любимецът на Франция и най-даровит поет Алфред дьо Мюсе, едно красиво момче, което ще напише емблематичната за романтическата епоха пиеса "С любовта шега не бива". На обществената сцена се появяват нови герои, които Жорж Санд ще нарече "лошите деца на века". Млади, гневни, отричащи тотално обществените порядки и нрави на едно общество управлявано от геронтологична каста, която проследява и поразява всяка проява на свободомислие и плурализъм. Единственото спасение и утеха е любовта, която им донася повече страдания и мъка, отколкото взаимност и щастие. Алцест е един от тях: гневен, отричащ, влюбен и страдащ.
Красимир Спасов